Агрегатор на източници
Дриновска клетва
Днес, 15 октомври 2024 г. учениците от първи клас на ОУ "Проф. Марин Дринов" положиха Дриновската клетва в двора на родната му къща. Там първокласниците получиха текста на клетвата и значка с образа на техния патрон. По този начин те обещават да следват ценностите, които олицетворява българският възрожденски историк.
Tags: Марин ДриновклетвапървокласнициПОКАНА
ЗАПОВЯДАЙТЕ НА ПРЕДСТВЯНЕТО НА КНИГАТА НА ПРОФ. ВЕРА БОНЕВА!
Най-добра снимка на фойерверки
На 13 октомври 2024 г. наградиха отличените от конкурса „Най-добра снимка на фойерверки” от Международния фестивал на фойерверките 2024. Церемонията по награждаването се състоя в информационната зала на Историческия музей. Наградите на победителите бяха грамота, ваучер за техника от верига хипермаркети и специално подготвени подаръци от генералния спонсор на фестивала „Асарел-Медет” АД и Община Панагюрище.
Tags: фестивалснимкифойерверкиОткриха паметна плоча на акад. Богоя Сапунджиев
На 11 октомври 2024 г. в музея официално се откри паметната плоча на акад. Богоя Сапунджиев. Роден е през 1930 г. в Панагюрище. През 1955 г. завършва Московския архитектурен институт, а от 1958 г. е началник на Декоростроителния отдел и художник-постановчик в Студията за игрални филми „Бояна“. Творец със значим принос за развитието на българското кино, реализирал е над 110 филмови и телевизионни сценографии, почетен гражданин на Панагюрище, почетен член на читалище „Виделина“, лауреат и носител на златен медал за театралната постановка „Таня“ и мн. др.
Tags: БогояИсторически музей - Панагюрищепаметна плочаСпомен за Иван Джуджев
На 2 октомври 2024 г. се навършват 180 години от рождението на Иван Стоянов Джуджев, участник в национално – освободителното движение, член на Приготовителния комитет и Привременното правителство през 1876 г. Той е и един от основателите на читалище „Виделина” през 1865 г.
Иван Джуджев се ражда през 1844 г. в семейството на панагюрския търговец – абаджия Стоян Джуджев. След завършване на класно образование започва работа при баща си. Бързо усвоява тънкостите на занаята и на 15-16 години сам търгува с шаяк и бало. Установява връзки с търговци в Цариград, Букурещ, Босна, Херцеговина, Белград и оценява значението на свободата за развитието на народа и държавата.
През 1940 г. във вестник „Оборище” е публикувана статия на панагюреца Васил Рашков за Иван Джуджев: „… Баща ми хранеше особена почит към Ив. Джуджев. А понеже той се занимаваше с търговия на шаеци, беше много популярен, особено между бедната класа. Пословично честен търговец, той често авансираше суми на бедните. Ив. Джуджев беше човек с голяма тежест и културно издигнат. Един от най-видните граждани, той бе в първата редица на съзаклятниците. Бенковски по някой път е правил заседанията си в неговата къща. Покойният Дан. Юруков в своите спомени бележи, че когато е отишъл в Панагюрище като делегат за събранието в Оборище, Бенковски гое приел в къщата на Джуджев. Сам Бенковски ценял твърде много Ив. Джуджев и му е възложил една от най-важните мисии: да отиде в Цариград и закупи оръжие за въстаниците. А тази задача е еднаква и дори по-опасна, отколкото да си на първата линия. И Джуджев изпълнил задачата си: една пратка пристигнала благополучно, но втората е заловена в Пазарджик, след обявяване на въстанието. Погнат от турската власт той чрез руското посолство в Цариград избягал в Одеса, от там се прехвърлил в Букурещ при П. Бобеков, Ст. Стамболов и Хр. Ботев и участвал при изпращане на Ботйовата чета. Понеже последвалата амнистия от султана него не засегнала, принудил се да остане в странство и се завръща в България след идването на русите.”
След Освобождението Иван Джуджев се завръща в Панагюрище, където заварва пепелището на своя дом и пресния гроб на близките му. При разгрома на въстанието турците разграбват всичко, което притежава, изгарят къщата му и убиват баща му Стоян, майка му Рада, брат му Стойо, снаха му Нена, внучетата Дела и Стоян и някои съседи, бягащи със семейството към близката гора. Въпреки преживяната голяма лична загуба духът му остава несломен. Връща на Панагюрската община 100 лири, комитетски пари, които успява да опази. До края на живота си се отдава на обществено-полезна дейност: участва в комисии за възстановяването на църквите и училищата в града, направата на водопровод, а и много други обществени инициативи са обсъждани в дома на Джуджев.
На 8 юни 1898 г. на 53-годишна възраст Иван Ст. Джуджев умира.
Неговата личност винаги ще бъде свързвана с честност, родолюбие, себеотдаденост и отговорност към род и Родина.
Tags: Исторически музей - Панагюрище; Иван Джуджев
Панагюрище отбеляза Независимостта на България
116 години Независима България
Манифест на Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България:
По волята на незабвения Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, некогаж тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на О' Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.Фактически независима, държавата ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
Tags: 22 септемвринезависимостта на БългарияМанифест
