Новини от Панагюрище

Subscribe to Новини от Панагюрище източник
Обновен: преди 2 часа 27 мин.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Нед., 05/24/2020 - 10:32

 

 

Честит Ден на българската просвета и култура - ден на обединението, в който благодарение на писмеността, грамотността и знанието да се извисим като народ!

https://www.youtube.com/watch?v=1W-IHHt_TyI

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Пон., 05/18/2020 - 09:30

Музеят отново отваря врати

Ср., 05/13/2020 - 15:01

На 18.05.2020 г. Исторически музей – Панагюрище отваря врати за посетители при спазването на изискванията за социална дистанция и на всички противоепидемични мерки против Covid – 19. Носенето на лични предпазни средства (маски) от туристите е задължително! По случай Международния ден на музеите - 18 май, вход – свободен!
Заповядайте!

Tags: Исторически музей - ПанагюрищеCovid-19противоепидемични меркипосетители

Да си спомним.............

Вт., 05/12/2020 - 09:56

На 12 май 1876 г. загива в местността Костина в Тетевенския балкан Георги Бенковски -  вожд на Априлското въстание.

  Георги Бенковски (рождено име: Гаврил Груев Хлътев) е роден през 1833 г. Той е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в IV-ти Революционен окръг.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!

Tags: Георги БенковскивождАприлско въстание

Музеят получи дарение

Пет., 05/08/2020 - 14:45

Днес, 8.05.2020 г., музеят получи дарение. Художникът Нистор Хаинов дари картина с името "Победихме. Отиваме си у дома." Поводът е 75 г. от края на Втората световна война. Той акцентира, че персонажите, изобразени на картината са събирателни за всички, участвали в този световен въоръжен конфликт. Директорът на Исторически музей - Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов благодари за дарението и сподели, че тази картина е символ на трагедията, сполетяла всички държави, взели участие във войната.

Tags: Дарение75 г. от края на Втората световна войаНистор ХаиновкартинаСнимки: 

Черният кълвач - най - големият представител на сем. Кълвачови

Вт., 05/07/2020 - 14:03

 

Днес, 07.05.2020 г. ще ви запознаем с един защитен вид  включен в Червената книга - черния кълвач.

Черният кълвач обитава предимно планински широколистни, смесени и иглолистни гори. Мъжкият има смолисто-черно оперение, като на челото, темето и тила има червени перца, докато при женската само тилът е червен. Размерите на тялото са до 55 см и размах на крилата до 80 см. Има четири пръста на краката си със здрави нокти, с които се захваща за кората на дърветата. Когато е кацнал опашката му служи като опора. Ноздрите му са покрити с пера, които предпазват дихателните пътища при дълбаенето по дърветата. Издълбава гнездото си в ствола на дърво, на височина над 4 м. Той отлично чува недоловимите за човешкото ухо звуци издавани от насекомите под кората на дърветата. Храни се с мравки, бръмбари и ларвите им, както и със семена. Той има най-дългият език сред птиците – над 12 см, с който лесно достига до ларвите. Понякога се храни кацнал на земята около основата на дървета или дънери.

Черният кълвач има важна роля в горските екосистеми. В изоставените му хралупи, понякога се заселват сови, папуняци, гълъби хралупари.

Защитен е от Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на България.

Мерките за опазването му са ограничаване на санитарните сечи в старите гори.

 

Следващото видео ще ви покаже черният кълвач в дивата природа: https://www.youtube.com/watch?v=rzindQ_HpLQ

*/


Tags: Червената книгазащитен биологичен видчерен кълвач

Героичната защита на Панагюрище

Вт., 04/30/2020 - 08:45

 

На 20 април 1876 г. в Тутевата къща заседават апостолите, когато е донесено Кървавото писмо от Копривщица. Звънът на църковните камбани и екотът на пушките известяват началото на безсмъртието на панагюрци.

В Панагюрище е сформирано Привременно правителство с председател Павел Бобеков, осветено е главното знаме, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня, въстаническата войска и разпределена на позициите. „Една нова държава бива издигната и стои вече на свои нозе“, пише историкът Димитър Страшимиров.

Десет дни панагюрци се радват на свободата. С оръжие в ръка и собствената си кръв доказват, че са достойни за нея. От 27 до 30 април на позициите в района на Чиряшката река, Балабанова кория, Каменица, Маньово бърдо и Спасов ден в тежките сражения с многохилядната войска на Хафъз паша, въстаниците проявяват чудеса от храброст. С презрение те отхвърлят предложенията за капитулация и остават до край верни на клетвата. Загубили околоградските укрепления, въстаниците превръщат улиците и домовете си в гнезда на най-упорита съпротива. „...панагюрските въстаници се бият като левове и никой не даде повод за бягане при неравната борба, а всякой от тях се биеше, догдето го хванат с ръце и го убият, нещо, което са признали самите турци и са го изповядвали после, че никой ог комитите не се е предал сам.”, пише в спомените си Филип Щърбанов.

С кръвта си народът написва епопея на героизъм и себеотрицание. С безпримерния подвиг през Април 1876 година панагюрци заслужиха думите на летописеца Захари Стоянов: „Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на новата българска история.

*/

Tags: Панагюрищезащитадесет днисвободаТутева къа

Пъстър пор – малко познатият представител на сем. Порови

Ср., 04/29/2020 - 09:31

 

Пъстрият пор е хищник. Обитава равнините, котловинните поляни и безлесните терени в полупланинските райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Тялото е издължено с размери 29-38 см, а опашката 15-22 см. Гърбът е тъмнокафяв с много жълтеникави петна. Долната страна на тялото и краката са черни. През очите минава тъмна препаска. Има големи и широки уши с бял край. Опашката е пухкава.

Пъстрият пор е активен призори или привечер. Има отлично обоняние и слух. Живее поединично, в дупки на гризачи. Ловува под земята, като преследва жертвите си в техните дупки. Храни се с лалугери, мишевидни гризачи, хомяци, птици и техните яйца, рядко с  насекоми, жаби и влечуги. При опасност той издава силен пронизителен вик, извива опашката си над гърба и се втурва срещу натрапника, като го опръсква със силно миризлив секрет от подопашната жлеза.

Пъстрият пор е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България.

Най-сериозна заплаха за вида представлява загубата на местообитанията му и използването на отрови против гризачи.

 

Последвайте линка и ще видите пъстрият пор в естествената му среда :https://www.youtube.com/watch?v=b6tbPpAHSKI

*/