Новини от Панагюрище

Subscribe to Новини от Панагюрище източник
Обновен: преди 1 час 12 мин.

Ново дарение постъпи в музея

Ср., 11/23/2022 - 09:41

На 22 ноември 2022 г., в Исторически музей - Панагюрище постъпи ново дарение. Госпожа Ангелина Станчева подари на музея униформа и медали, принадлежали на нейния баща. Полковник Иван Кузов Калпаков е бил офицер от Народната милиция в град Панагюрище. Волята на дарителката е това ценно семейно наследство да бъде съхранено и изложено по подобаващ начин, за да могат бъдещите поколения да се докоснат до него. В знак на благодарност и признателност, от името на музея гл. уредник Ирина Ботева връчи на дарителката традиционното Свидетелство за дарение. 

Tags: ДарениеИсторически музей - ПанагюрищеСнимки: 

Участие на музея в турнир по стрелба в Асеновград

Вт., 11/22/2022 - 13:49

На 15 ноември 2022 г. по покана на командването на IV артилерийски полк Асеновград на полигон "Червен" се проведе турнир по стрелба с пистолет "Макаров". Отборът на Исторически музей -Панагюрище взе участие и се класира на III място в дисциплината "Динамична стрелба" и на III място отборно участие. Това може да се счита за успешен дебют в тази нова дейност. Догодина си пожелаваме да постигнем по-добри резултати.

Tags: Исторически музей - ПанагюрищеАсеновградтурнирстрелба'МакаровСнимки: 

С грамоти от турнира по стрелба в Аденовград

Вт., 11/22/2022 - 11:55

На 15 ноември 2022 г. по покана на командването на IV артилерийски полк Асеновград на полигон "Червен" се проведе турнир по стрелба с пистолет "Макаров". Отборът на Исторически музей -Панагюрище взе участие и се класира на III място в дисциплината "Динамична стрелба" и на III място отборно участие. Това може да се счита за успешен дебют в тази нова дейност. Догодина си пожелаваме да постигнем по -добри резултати.

Изложба "Стефан Чуклев"

Вт., 11/22/2022 - 09:23
На 21 ноември 2022 г., в деня на християнското семейство, се откри изложба на фотографии и картини. Нистор Хаинов сподели, че за пореден път посрещаме есен, в която се прави изложба в памет на Стефан Чуклев. Събраните средства ще бъдат дадени за даровитите деца от Община Панагюрище. "В нашия клуб всеки има нещо, което му е на сърце. Нещото, което ни задържа в клуба, е именно Стефан Чуклев. Особено е чувството, да усетиш, че си една малка частица от запазена памет на един достоен човек "- бяха думите на г-н Хаинов. Тематична песен на Георги Христов изпълни Надежда Ковачева. Майката на Стефчо сподели, че за краткия си житейски път, той е оставил дълбока следа след себе си. Tags: Стефан ЧуклевизложбаСнимки: 

Доц. д-р Атанас Шопов взе участие в конференция в гр. Карлово

Пон., 11/21/2022 - 11:35

В периода 18-19 ноември 2022 г. в Национален музей "Васил Левски" гр. Карлово се проведе Национална научна конференция, по повод  85 години музей на Апостола. Конференцията беше разделена на две части с теми: „НОВИ ДОКУМЕНТИ И НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ И ТЕХНИТЕ МУЗЕИ“  и „НОВИ ДОКУМЕНТИ И НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЦИ И ТЕХНИТЕ МУЗЕИ". Водещи бяха проф. Пламен Митев от СУ и проф. Вера Бонева от УНИБИТ. Във форума участие взеха музейни специалисти от различни институции.

В първия ден от програмата участие взе директорът на Исторически музей-Панагюрище, доц. д-р Атанас Шопов. Той представи презентация на тема:  Паметни места в Панагюрище, свързани с революционната дейност на Васил Левски.

Подобни срещи между колеги са изключително полезни, защото се обменят различни опити и мнения.

Tags: доц. д-р Атанас ШоповконференцияВасил Левски

150 години от издаването на „Български народен сборник”

Пет., 11/18/2022 - 10:16

През 2022 г. се навършват 150 години от издаването на „Български народен сборник” от Василий Чолаков. Нека си припомним кой е той и какъв е неговия принос към развитието и съхраняването на българската история и култура.

Роден през 1828 г. Васил Чолаков учи в „Общото школьо“ в родния си град Панагюрище при учителя Кесарий Попвасилев. Няколко години по-късно младото панагюрче постъпва като послушник в Рилския манастир, където негов учител е Неофит Рилски. За да продължи образованието си, Чолаков заминава за Пловдив и там следва в елинското училище.

На 20-годишна възраст се записва в Киевската духовна семинария като студент, подпомогнат финансово от панагюрските граждани. Тук прекарва седем години, през които понася не малко несгоди като се има предвид тежките условия (лоша храна, лоша хигиена, недостатъчно място за всички), при които живеели студентите. Въпреки това той не приключва образованието си, дори напротив – още през 1856 г. е записан в Московската духовна академия. Тук той се запознава с братята Константин и Димитър Миладинови, родом от Македония, които запалват у него жаждата за събиране на материали за миналото и бита на българите.

Неслучайно след като напуска Москва в края на 1858 г., вместо да се завърне в родното Панагюрище, Васил Чолаков заминава на обиколка в Македония, „за да нахрани жадната наша младеж с млякото на образованието“. Посещава и други краища на отечеството, където, чрез просветителската си дейност, е оприличен на Паисий Хилендарски.

През 1859 г. е в Рилският манастир, където проучва съхраняваните в него стари ръкописи, евангелия, жития и старини и др. Вследствие, на което създава каталог на запазените ръкописни книги.

Минават още няколко години, през които Чолаков обикаля българските земи „опознавайки нравите и обичаите на нашия народ“, когато през 1863 г. най-накрая се прибира в родния си град. Тук той е назначен за главен учител във взаимното училище „Св. Троица“. Като такъв той се прочува като един от най-добрите в Панагюрище преди Освобождението. Именно затова, да се учат при него, идват българчета от цялата територия на родината.

Въпреки безспорните си качества на добър педагог, Васил Чолаков е недолюбван от някои панагюрци. Акад. Атанас Шопов в своята биография описва Чолаков като „изключително строг, взискателен и точен човек. Пословичен с неговата спретнатост и чистота, той не е давал прашинка да падне върху дрехите му. Ходел с едни и същи дрехи и колкото и да ги носел, те все изглеждали чисти и нови.” Васил Чолаков мразел лъжата, „за него тя била първият и най-тежък грях“. Почтеността му карала местните първенци винаги да се допитват до него при взимането на важно решение. Но прекалената му искреност, която проявявал в словата си при черковните служби, чрез които остро критикувал грешките на съгражданите си, не се харесвали никак на мнозина.

Васил Чолаков взима дейно участие и в изграждането на панагюрското читалище „Виделина“. Именно чрез него успява да издаде своята книжка „Описание на село Панагюрище“ – според Ат. Сугарев първата, макар и много кратка история на града ни.

След двугодишно учителстване в родния си град, Васил Чолаков поема отново „по трънливия път на етнографа“, за да събира нравите и обичаите на сънародниците си. Част от тези материали той предоставя на Константин Миладинов, който ги включва в издадения съвместно с брат му сборник „Български народни песни“. Но мечтата на Чолаков е да издаде собствен сборник с фолклорни материали. Затова така усилено търси спомоществователи, които да подпомогнат издаването на неговия труд.  Той смята, че събраните от него материали няма да стигнат за издаването на сборник, затова моли приятели и познати от всички краища на българските земи да „му събират народни песни, обичаи и др.“ И след многобройни препятствия и трудности първият том на сборника е готов и издаден през 1872 г. в Болград под името „Български народен сборник“. Той съдържа обичаи и обреди при празниците от семеен характер; такива според народния календар на българина; пословици; гатанки; приказки; народни песни. А ареала, който обхваща е: „Панагюрище, Пазарджик, Свищов, Лясковец, Кюстендил, Търново, Копривщица, Клисура, Карлово, Железник (Стара Загора), София, Самоков, Нишко, Неврокопско, Смолянско, Радомирско и Карловско“.

Сборникът е посрещнат с голям интерес от предосвобожденските читатели и критика. За съжаление, последната е безмилостна, което възпира Чолаков да издаде втори том, за който безспорно е имал материали. Но въпреки това, по-късно, години след смъртта на Чолаков, трудът му е признат като изключително ценен и се нарежда по значимост до тези на братя Миладинови и Стефан Веркович. Дори може да се каже, че в някои моменти ги превъзхожда.

Година след като сборникът му е издаден, Чолаков се установява в Рилския манастир, където е подстриган в монашески чин под името Константий. Но и тук той не се задържа дълго. Възмутен от ширещата се сред калугерството корупция и лошите порядки, гордият панагюрец напуска светата обител. Връща се в родното Панагюрище като взема дейно участие в обществения живот на града. В годината на Съединението, 1885 г., приключва земният му път. Път, изпълнен с много трудности. Път, толкова неравен, непредсказуем и несигурен. Независимо от премеждията, Василий Чолаков не се отказва от целта си – да помогне „на младите да излязат от дивото и грубо състояние, в което са се намирали досега те и бащите им“. Чрез своя „Български народен сборник“ той помага на българския народ да „опознае себе си, защото само тогава може да се надява за честит живот, за трайна и честита бъднина“.

Завършвайки, нека да се докоснем до извора, от който можем да черпим мъдрост и знание за нашите предци.

Из „Български народен сборник“

(Правописът е изменен)

ГАТАНКИ

(Записани в Панагюрище)

 

Имам си две черни малачета – едното ся глади, другото ся рунти? – Вежди.

Черно мъничко, цара отъ постеля дига? – Бълха.

Червено мъничко, цара отъ пътя отбива? – Ягода.

Трупа му вътре, главата му – вънка? – Пиронъ.

Що ся въ къщи непознава? – Стъпка.

Що сьмь дългъ, да сьмь правъ, та бихъ небо достигналъ? – Пътя.

Що на стена ся не закача? – Яйце.

Без кое светътъ не може? – Име.

Бяли кокошки подъ стена лежатъ? – Зъби.

Въ зелена паница, червено вино? – Лебеница (диня).

Ти иди отъвъдъ, азъ да седя оттукъ, да се срещнемь на Попинци? – Чопразе.

Предъ очите ти, а не видиш го? – Въздухъ.

Ето го, няма го? – Искра.

Покачи се мой чоперко на по моята рунтавица? – Гребен.

Безъ кожа влезе съ кожа излезе? – Хлябъ в пеща и из пеща.

Что е това, което човекъ тръси, а не иска да го намери? – Бълха, дървеници и пр.

Что е това, что ся чюе, а не види? – Вятъръ.

Tags: 150 годиниБългарски народен сборникВасилий ЧолаковСнимки: 

114 години от смъртта на поп Груйо Бански

Вт., 11/17/2022 - 10:52

На 17 ноември 2022 г. се навършват 114 години от смъртта на поп Груйо Бански - участник в националноосвободителното движение, народен представител на с. Баня на Оборищенското събрание.

Груйо Тренчов е роден през 1836 г. в панагюрското село Баня. Учи в местното килийно училище, а по-късно завършва и мъжкия метох в Самоков. През 1854 г. става църковен певец и учител в килийното училище, преподава и в селата Овчеполци и Тополи дол, а скоро след това е ръкоположен за свещеник.

След посещение на Васил Левски в село Баня, поп Груйо става член на революционния комитет в селото. Участва активно в обществения живот и се отдава на делото на българското освобождение. След залавянето и обесването на Левски комитетът прекратява дейността си до февруари 1876 г.

На 8 февруари Бенковски пристига в село Баня, за да поднови дейността на революционния комитет. За председател е избран поп Груйо, който заклева останалите сподвижници. По време на Априлското въстание се сражава като войвода на чета. След потушаването му поп Груйо се предава, за да спаси от жестокости своите съселяни. Водят го от затвор в затвор, а след общата амнистия е освободен.

По време на Руско-турската война поп Груйо отново е арестуван и първо лежи в Цариградската тъмница, а след това и в тази на град Коня, Мала Азия. Едва след края на войната свещеникът е амнистиран, освободен е и се прибира в село Баня.

На 17 ноември 1908 г. на 72-годишна възраст умира свещеник Груйо Тренчов, като по изрично негово желание не е погребан в двора на църквата, в която е служил, а в селските гробища.

Поклон!

*/

Tags: смъртта114 годинипоп Груйо Бански

Предстои откриване на изложба "Стефан Чуклев"

Пон., 11/14/2022 - 11:50
На 21 ноември 2022 г.в  ще се открие изложба "Стефан Чуклев".   Начало: 17.00 ч. Картините и фотографиите са дело на участниците в Националния пленер, организиран в памет на Стефан. ЗАПОВЯДАЙТЕ!                

Посетиха ни гости от БАН

Пет., 11/11/2022 - 17:02

Гости от Институт за исторически изследвания при БАН, посетиха Исторически музей-Панагюрище днес.

Откри се изложба на фотографии

Вт., 11/10/2022 - 09:51

Вчера, 9 ноември 2022 г. в Исторически музей - Панагюрище се откри изложба на фотографии, чийто автор е д-р Тодор Бургуджиев, началник отделение по анестезиология и интензивно лечение към МБАЛ "Уни Хоспитал" гр.Панагюрище.Откриването направи доц. д-р Атанас Шопов, директор на музейната институция, който представи визитката на д-р Бургуджиев. Авторът на изложбата сподели,че му е отнело една година за да направи фотографиите. Любими са му есенните пейзажи. Сред неговите творби са Меандрите на яз. Кърджали – Панорама“, „Безводно“, „Безвремие“, „Есенни пейзажи“ и др.

Пътуващ семинар на музейния колектив

Ср., 11/09/2022 - 14:50

В периода 6-8 ноември 2022 г. колективът на Исторически музей-Панагюрище осъществи пътуващ семинар до град Димитровград и град Хасково. В Димитровград екипът ни посети Историческия музей, където ни разказаха за бригадирското движение в България и ни показаха археологическите артефакти от живота на селищата от Община Димитровград; дом-музей "Пеньо Пенев" и ретро апартамента, който ни пренесе в близкото ни минало и ни накара с умиление да си спомним за българското. Ретро апартаментът показва бита от 50-те и 60-те години на миналия век, за да покаже как са живели жителите на града по време на социализма. Директорът на Хасковския музей разказа на музейните специалисти от Панагюрище за уникалните колекции от праисторически, антични и средновековни материали от керамика, камък, желязо и стъкло, част от богатия фонд на музея. Последният обект, който нашият екип посети беше Александровската гробница. Гидът подробно ни запозна с предназначението на гробницата, с нейната архитектура и стенописи. При срещите между колегите бяха обсъдени въпроси, свързани с дейността на музейните институции, с начина на представяне на експозициите, проблемите, които са изправени пред нас, както и въпроси за иновационно представяне на забележителностите.

Tags: обмяна на опитАлександровска гробницаисторически музей

"Незабвенни святители" беше представена в музея

Ср., 11/09/2022 - 11:20

 

На 5 ноември 2022 г. в Исторически музей-Панагюрище беше представена книгата „Незабвенни святители“, част втора от трилогията. Нейни съставители са Панчо Шопов – внук  и адв. Васил Василев. Двамата успяват да систематизират трудовете на Панчо Шопов, както и събраните от него трудове на други бележити панагюрци.

Сред официалните лица на представянето бяха г – н Никола Белишки, кмет на Община Панагюрище; г – жа Галина Матанова, заместник – кмет; адв. Васил Василев;  проф. Марин Игнатов, правнук на Марин Дринов; гости от гр. София и гости и жители на Панагюрище.

Тържеството беше водено от доц. д-р Атанас Шопов, директор на Исторически музей-Панагюрище. Той приветства всички присъстващи в залата, като сподели за сериозните успехи, които постига Панчо Шопов в своите изследвания на Панагюрския край. Разказа, че  идеята за събирането и издаването на неговото наследството принадлежи именно на неговия внук. Също така доц. Шопов спомена, че изследванията на „дядо Панчо“ са източник и отправна точка за нови търсения от изследователите.

Част втора от трилогията подробно беше представена от адвокат Васил Василев. А проф. Марин Игнатов изтъкна интересни сведения за духовната връзка между Дриновия род и рода на Шопови.

След края на представянето, присъстващите имаха възможност да задават въпроси и да споделят свои мисли и чувства свързани с темите от „Незабвенни святители“

*/

Tags: Панчо ШоповтрилогияПанагюрищеизследвания

Сборникът "Априлско въстание 1876г.: исторически и историографски аспекти" излезе от печат

Вт., 11/03/2022 - 09:20

Излезе от печат сборникът "Априлското въстание 1876 година: исторически и историографски аспекти". Книгата се издава с подкрепата на Община Панагюрище и е част от проекта "ПАНАГЮРИЩЕ - ДУХОВНОСТ И ТВОРЧЕСТВО В ЕДНО". Посветена е на 145 години от героичната епопея . Сборникът съдържа доклади и съобщения от Национална научна конференция "Априлското въстание 1876 година: исторически и историографски аспекти", провела се в гр. Панагюрище 12-13 май 2021 г. Организатори на конференцията бяха Община Панагюрище, Институт за исторически изследвания - БАН, Сдружение "Български музеи", Исторически музей-Панагюрище. Тематичният обхват на докладите и съобщенията е свързан с отделни дейци, селища и райони, взели участие във въстанието, както и последиците от него в съдбата на българския народ. Основен акцент са въпросите за паметта и историографските интерпретации на събитията от Априлската епопея през 1876 г.  В сборника са публикувани 29 научни доклади и съобщения.

Снимки: