КЛАСИРАНИ ТВОРБИ ВЪВ ВТОРИ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "АПРИЛСКИ КАМБАНИ" 2021

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

На нашия празник национален,
народът ни е твърде емоционален.
Прекарваме деня във вкъщи,
почитаме героите могъщи.
В семейството говориме за тях,
във миналото аз внезапно отлетях.
Победите велики аз видях,
и благородно завидях.
Бих искал на тях да приличам,
народът след себе си да увличам,
и заедно да постигнем велики дела
за нашата мила родна страна.
Да мога и аз за родината нещо да дам,
за мен тя е моят най-голям храм.
Кумир е синеокият Левски за мен,
различен и в днешния ден.
На неговия паметник ще занеса цветя,
и за минутка там ще поседя.
Ще се помоля и в бъдеще да е така
пример за всички малки деца.

Борис Спасов

*****
АПРИЛСКА БАЛАДА

Греят овошките, бият камбаните
в пролетен лумнал цъфтеж.
Ето го вече мигът за въстание –
за свобода да умреш.

Повече няма време за вричане.
Знаме със български лъв.
Хей, панагюрци! Оставяйте всичко!
Слушайте своята кръв!

В лудото опиянение
конници тръгват на път.
Край на вековното примирение,
искай Христòва смърт!

Че да умреш сега за България
по-сладко е от преди.
А в долините светят пожарите –
кървави, страшни звезди.

Чезнат годините, нижат се дните…
В радост или в беда
идва Април да пречисти душите,
жадни за свобода.

Ангел Дюлгеров

*****

Отговори?
(С ударение на първото О)
Стихотворението е посветено на героите
от Априлското въстание, 1876

Не е нито зима, ни пролет е топла и чиста,
а къс от свръхвреме и орис – набат в паметта,
забие ли в утро камбана тревожноаприлска,
Българийо, ставаш единствен олтар за света.

Задъхвай, люлейнице, времето, казвай, белязвай,
въпроси улучват езика ти – огнен куршум,
изтръгваш, Земя полужива, от сухата пазва
сърцето си – луди юнаци по кръстния друм.

И питам те, Райно, когато с треперещи пръсти
извезваше знамето с дъх „Свобода или смърт“,
дали си помисли, че слагаш годежния пръстен,
да станеш невеста вселенска в погрома от кръв?

Оборище с клетва ли взе ви сърцата, момчета?
Вас гони без бряг, Икономов и Волов, въпрос,
изплака очите си Янтра в прегръдка последна,
когато предател осъмна в живота ви гост…

Каблешков, кажи ми, написал ли би с кръв писмото,
щом чувствал си – то е последното твое писмо,
да любиш девойки си можел, а не към голгота
да спреш револвера завинаги в свойто челò?

И питам: Бенковски, дали бял кон щеше да яхнеш,
щом знаел си – чета крилата ще плащаш с глава?
… Един стих вулканен мълчи, изумил Милин камък,
а вятър оловен разпитва до днес съвестта.

Към вас – боязливи, продажни, и все изненадани –
въпроси аз нямам. Камбаната глътна език.
За чест ли апостоли дръзки затрихте на клада?
Животеца свой ли вклинихте в бунтовен април?

… Велик кръговрат е и пролет живота разплисква.
Приятелю, който сърфираш из мисли – взривен,
в камбаната вярвай, люлей ù снагата априлска
с едната ръка. А пък с другата – сей бъден ден!

Татяна Йотова

*****

СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

Две думи ще кажа и мъртвата чета ще вдигна –
на Ботев гневът до основи ще срине земята!
По – страшно ще бъде дори от туското иго,
когато застанеш пред погледа син на Игнатий.

Аз нямам в ръцете си сила, но думи ти нося.
Със няколко думи хиляда дружини ще вдигна.
За наште мъже „Свобода или смърт” е въпросът –
решат ли, във кръв ще окъпят земята ти свидна.

Тогава да видиш как Шипка от ужас тресе се.
Тогава да чуеш свирепия стон на Балкана.
Балкана, когато запее хайдушката песен
и всичките мъртви герои от гроба си станат,

и българска кръв се разлее надолу в полето,
и пушките гръмнат, и смърт те изпълни догоре.
Тогава да видиш как стрелят добрите поети!
Тресе се земята от стъпките страшни на Ботев.

София Милева

*****

АПРИЛСКИ ЗАЛЕЗ

По-далеко от кич и от чалга,
до самата въздишка на Бог,
планината-последен идалго,
среща залеза-тих и висок.
Сядай, мила! Навънка април е.
Тук от кърви тревата расте.
Погледни тази облачна свила!
Някой алени нишки плете.
Червенее небето по залез.
И напомня априлски пожар.
То звездите сега ще запали
и ръката на някой клисар
ще удари планинска камбана,
после всичко ще стихне за миг,
ще заплаче безмълвно Балканът,
а в небето, надянали щик
ще излязат бунтовните чети.
Небосводът под тях ще кънти.
Под копитата огън ще свети
и Бенковски в галоп ще лети.
Райна знамето пак ще развее.
После Кочо, смален... и велик,
ще замахне... та пак да живее
в паметта ни детинският лик.
Гледай, мила, това е небето
над Копривщица, Стрелча, Батак.
Този залез тъй огнено свети
и разпалва пожарите пак.
Тук със залеза пак оживяват
всички български, смели чеда.
Сред кръвта на небето въстават...
А цената? Една свобода!
Ето, с теб се прегръщаме, мила

и цветя от полето берем.
Има българска... българска сила!
Нека всички това разберем!
Мила, нека сега те целуна!
Как е тиха ноща над Батак!
Във душата ти –бяла лагуна
този залез от днес ще е знак...
Знак за дух и за българска сила,
за мечта, за борба, за свобода...
Ти притихна, до мен си се свила...
Само Кочо снове из града.

Николай Дялков

*****

ГЕОГРАФИЯ НА ПОДВИГА

Все още помни Кръвенишкият балкан
април с онази по-различна пролет,
която разцъфтяваше едва,
но стресната се сви под тъмен корен.
...А другото Оборище бе там
където връх Бабан надига рамо
и точно там, на онзи първи май
бе сложено бунтовното начало.
Въстанието пламна! В Кръвеник
надигнаха се четниците смели
и срещнаха с гръмовен лъвски вик
пълзящите по стръмното потери.
А после Ново село се засмя,
отдъхна си и срещна свободата
когато Дядо Фильо възвести
републиката – чакана и свята.
Но малка като просено зърно
бе кратка радостта им разцъфтяла.
Преви се изкласилото стъбло
и грабнаха пожарища Балкана.
Посърнаха селца и махали –
Боаза, Кръвеник и Ново село
погинаха... и мрак се сгромоли
над четата с войводата начело.
Вилнееха черкезите навред,
посякоха живота из основи
и друг, по-зъл и страшен турски гнет
нахвърли се с пълчищата си нови...
Граднишкият боаз се умълча
тъй сякаш страшна хала бе вилняла.
Залута се надеждата. Без глас
се сля с пръстта от мъка почерняла.
За девет дена, сякаш в огнен ад
барутен дим разравяше огнище
и носеше надлъж и шир рева
на сетен гняв от битката отприщен.
Вършееше изпусната смъртта
и в ужаса на тази страшна жетва
изправяше се несломен духът
с олтарното величие на жертва...
Тук има върхове, но вее смут.
Пълзят мъгли умислени и сиви.
И всеки дол, щом буря прогърми,
обажда се със рани прокървили.
Все още жив е онзи Кръвеник
по име и съдба с кръвта погален,
а подвигът му – славен и велик
възкръсва изпод слънцето опален.
Геройство и могъщество в едно
се сливат, сякаш четата отново
завръща се в комитското гнездо
калено от горещото олово...
Съдба ли са трънливите следи
щом търсим гласовете отзвучали?
И с пролет щом април се разшуми
на връх Бабан съзираме начало
в завръщане, което е поклон
и носи дъх от дните ни щастливи.
На бунта още пламъкът трепти
защото тук героите са живи.
Поклон пред тебе славен Кръвеник,
пред жертвената клада на борбата,
в която свободата се роди –
жадувана,
изстрадана
и свята!

Христина Главанова